4 Ноември, Америка избира своя 44-ти президент.
Какво ни показа тази дълга, пищна и шумна предизборна кампания? С какво лично мен ме впечатли?

Първото, за което се сещам, са веселите, усмихнати, пеещи и танцуващи хора, дошли на среща с кандидатите. В условията на криза американцита показаха за сетен път, че могат да се обединят, да отстояват мечтите си и да мислят позитивно.

Позитивизъм в кампанията - това е второто, което ме впечатли. Истински плурализъм, кампании, базирани на усмивката и добрия тон, кандидати с ясни и позитивни послания. 

Но най-запомнящи се за мен ще останат репортажите от първите часове на изборите - опашките от хора в тъмната утрин, чинно чакащи да отворят изборните бюра и дадат своя вот. 

Привържениците на всеки един от основните кандидати имаха една обща воля - воля за промяна - воля както на докера, така и на учения, на работника и на брокера, на домакинята и на магната.
И разбирането, че всеки един индивид е ценен за обществото, фокусът върху личността с неговите възможности и стремления, възпитанието в духа "важният си ти" показаха значението на отговорния избор. Това е причина и за най-високия процент избирателна активност на президентски избори в САЩ от 100 години насам, надминала 65%.

Осъзнаването на изначалието "Промяната - това си ти" и възможността за демократичен избор доведе рекорден брой американци пред изборните урни, осъзнали, че за да осъществят промяната, всеки глас има значение!

След малко повече от половин година у нас ще се проведат избори за 41-во Народно събрание на Република България. Но тоза избор няма да бъде просто акт на желание. Защото преди да осъществим своето конституционно право на глас, ние трябва да (си) отговорим на един фундаментален въпрос - искаме ли промяна?

Защото от нашия избор ще зависи запазването на сегашното статукво при ниска избирателна активност или волята за промяна, която може да се осъществи, ако всички ние истински вярваме и желаем.
Осмислянето, че не механизмът на гласуване е определящ - пропорционален, мажоритарен или смесен, а самият акт на вот.
И не забравяй - важният си ти!
 
P.S. Тъй като от много време не съм творила в блога си и поради временното ми отсъствие от обичайната динамична среда, бих искала да поздравя своите приятели и съмишленици от дискусионния клуб, който създадохме с Людмил http://lyudmilstefanov.blog.bg/ и Румен. 

В едно общество , където има вече разделение на хората , в социално и материално отношение , ако допуснем , че болшинството искат промяна ,възниква въпроса промяната към къкво ще доведе?Тя може да е добра за едни , но не толкова добра за други.Дали едни хора , са способни да направят така мечтаните промени , които да направят щастливи всички хора?Като погледна цялата човешка история , преминавайки през различни форми на управление , човешкото общество , венаги е изпитвало нужда от справедливо управление.Да ама не!Винаги е имало недоволни- хора , които са искали промяна.Защо ли?

въпросите, които задаваш са интересни и те според мен имат своето обяснение.
Битието и личността са динамични, не са статика и промяната е базисна, водеща и необходима. Всеки човек се развива и променя, аналогично и обществото. В основата стоят ценностите - индивидуалните и общовалидните за обществото и в зависимост от това на кои ценности в даден етап ще се даде обществен приоритет, ще бъдат задоволени личните потребности на онези индивиди, които ги изповядват и същевременно ще има и незадоволени хора, чиито потребности, базирани отново на ценностите им, ще останат незадоволени. Или една от основните разлики между отделните хора/общества наред с характеровите/народопсихологичните особености, е ценностния модел и за добро или лошо не съществува в реалността такова общество, което да задоволи всички потребности на всеки отделен индивид.
По този повод се подсещам, че дори и във фантастиката, където художествено е нарисуван модели на жадуваното хармонично и справедливо общество, има представени герои отцепници/радикалисти, искащи да променят/разрушат изградената химера. Сигурно и това не е случайно?:)

Според мен е просто: Вярвайте в себе си!
Ако вярваме в себе си, но както ни учи Джовани Пико Де Ла Мирандола в онази своя Реч за достойнството на човека, дето я пуснах преди време /http://lyudmilstefanov.blog.bg/viewpost.php?id=219323/, в която той пише:"Вие всинца сте богове и синове на Всевишния". Ако мислим за себе си по този начин, не бихме позволили подигравката с боговете в наше лице, не бихме подкрепяли бездушно богохулството и народохулството на властниците.
Поздравления. С този коментар искам и аз заедно с теб да кажа: "Важният си ти!"

за подкрепата, Люси.