Моля, ако не сте член на настоящето правителство, не четете този постинг. Той въобще не Ви касае. Вие си знаете всичко това, или казано с две думи: вече сте се събудили по-беден, отколкото когато сте си легнали. А утре ще се събудите и гладен.
Някой може да ме обвини в черногледство и краен песимизъм. Върви обяснявай всъщност какъв оптимист си и как носиш положителни послания.
Не и днес. Не и тази вечер, защото минава полунощ, а аз все още съм втрещена от предоставените данни и анализа на един икономист - проф. Димитър Иванов, представен от mediapool. Заглавието там е: “Световната криза няма как да ни подмине” и подзаглавие “Вместо адекватни действия, правителството си затваря очите”. Твърде меко според мен.
Ако беше публикувано във водещ обслужващ ежедневник, щеше да е “Иде стагфлация!”, “Управляващите ни затриха” - ама за някои други управляващи би могло, за тези - нищо лошо. Точно така - нищо лошо. Както за мъртвите - или само добро, или нищо. Ако следвам тази логика - те направо са си умрели. Управляващите. Само хвалебствия. Дори и след гаф или негативна информация. А ако гафът не се трае - затишие. Мълчание. Излиза, че ни управляват мъртви души. И по друго си приличат с мъртвеца - по склопените очи и безмълвната уста. И по безжизнеността.
А сега за същината. За онази информация, която управляващите прикриват, но тя малко по малко излиза наяве. А те мълчат с надеждата никой да не я забележи. Или ако я забележи - всяко чудо за три дни и пак затишие. До следващата буря. Или ураган. А ако е потоп? Ама истински. Не като онзи Библейския, защото там има спасение. О, да, и при този апокалиптичен вариант ще има спасени - мъртвите управляващи души. Те отдавна са си купили спасението. Да му мислят другите, за които остава изкуплението.

Цялото интервю е тук: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=139893&srcpos=4
Доста обширно е, но аз ще представя както онези моменти, които са ме впечатлили като изнесени данни, така и някои от коментарите и анализите:
Първо, мит е, че България може да се запази "недокосната" от световната криза. Второ, при нас се получава твърде негативно наслагване на влиянията на кризата с редица силни вътрешни за икономиката ни слабости. И колкото правителството и неговите експерти да се опитват да отричат това, редица симптоми, а и явни показатели го доказват. Общият акумулиран дълг на българските домакинства и фирми (кредитите са вече 85 % от БВП), междуфирмените дългове и публичният дълг у нас са над два пъти БВП на България, което като пропорция надхвърля 1.85 пъти съотношението дълг/БВП. Такова то е било, например, по време на Великата депресия в САЩ от 1929 г.
По своите слабости икономиката ни е твърде податлива на "заразния" характер на световната криза. На първо място сме в Европа по растеж на частните кредити и то на фона на бързо повишаващи се лихвени проценти и растеж на инфлацията, какъвто не сме имали от 10 години насам. Налице са тревожно намалени спестявания на домакинствата, също отразени от националната статистика. Външнотърговският дефицит на страната ни вече е от близо 22% от БВП. Той вече е заплаха за външното доверие към българската икономика. Икономики с такъв дефицит по търговската сметка не могат да имат стабилна валута. Една рецесия тази или следващата година в ЕС би имала драматични последици върху нашата икономика.
В този смисъл, не приемам твърденията на правителството и неговите експерти, че ще останем незасегнати. Кой е незасегнат от инфлацията? Незасегнати ли са спестяванията на хората, тяхната покупателна способност, възможността им да издържат децата си? Не са ли засегнати във възможността да си плащат заемите?

За всеки икономист посочените проценти са меко казано стряскащи. Това което ми се иска да изкрещя е: ЗАТРИЛИ СА НИ! Та цялата ни държава е един голям ДЛЪЖНИК. Е, ще кажете вие, това се знаеше. Да, знаеше се, но едно е да си длъжник и да можеш да обслужваш кредитите си, друго е да не си в състояние да го правиш. Защото представете си вашия семеен доход /неслучайно примера е със семеен доход/ е 100 единици. И имате кредит /към банка например/ = 22 от тези единици. Няма проблем, остават ви 78 ед. Но по-надолу ще видите, че 38 ед. отиват за храна. Още поне толкова отиват за други консумативи. И ако нещичко остане - /1-2 ед./ може и да се поглезите. Но случайно разбирате, че член на семейството е взел 185 ед. заем /че дори и повече/, които трябва да върне следващия месец. Няма как - вземате ги от приятел за неопределено време. Но на него му притрябват следващия месец и вие търсите друг, от който да ги заемете, за да ги върнете на предишния. На всичко отгоре имаме и инфлация - над 25% по данни на Евростат /не слушайте какво ви казват нашите управляващи, че те от наглост ще ви попитат “Въобще има ли инфлация в България?”/, т.е. разходът за храна и консумативи ще се увеличи с доста единици и общия сбор на разходите ви ще надхвърли възможностите ви, така че за да се вместите в 100 ед., ще трябва да започнете да се лишавате. И не е само това, защото БВП не е константна величина, т.е. онези 100 ед. в един момент не са вече 100. Добре би било, ако се увеличават, ще си покриете лека-полека задълженията. Но в световен мащаб се заговори вече за стагфлация, което е инфлация + стагнация + безработица. Ха, представете си сега, че единия (Боже, опази да са двамата) от семейството остане без доходи. Та ей затова не спя посред нощите. Сън не ме хваща. А онези, мъртвите души - нека спят, тях ги е приспала отдавна липсата на съвест!

Още акценти от интервюто:
Няма съмнение, че българската икономика е под атаката на един комбиниран вътрешен и външен ценови шок, за който управляващите нито подготвиха гражданите на страната, нито те са подготвени да реагират. Вътрешен, заради очевидно крайно закъснелите структурни реформи в редица сектори на стопанството ни (и главно в енергетиката и другите инфраструктурни отрасли), и външен, идващ от близо 17% покачване на цените на петрола в рамките на само една година (непрогнозирано от бюджета ни), както и от взрива на цените на суровините и хранителните продукти. И ако външният ценови шок за традиционно балансираните икономики на Запад би могъл сравнително леко да бъде изживян, то за една България, в която разходите за храна средно на домакинство надхвърлят 37.6% от общия му разход (при максимум 8.5-9.1% в развитите икономики; 6% в САЩ), едно ново покачване на цените на хранителните продукти с 10% ще доведе много семейства до глад. Като добавим цените на водата, на тока, на парното, на бензина, на транспорта. Сметката е проста за всекиго, но трагична. При един растеж на инфлацията от минимум 20-20.5% за тази година (само цените на петрола ще надхвърлят 17% годишно увеличение) и при досегашния темп на растеж на БВП, доходите евентуално биха се възстановили от такъв шок след не по-малко от три и половина – четири и половина години.
Скри ли правителството фактът, че в ЕС България е на второ място след Латвия по най-висока акумулирана инфлация, като при равнище 100% за 2005 г. за 2008 г. очакваният акумулиран растеж на инфлацията у нас ще достигне 126.76%. (към 13 май 2008 г. по Eвростат)?
Скри ли правителството, че инфлацията у нас на годишна база е най-високата от 10 години насам (пак по данни на Eвростат)?
Ние вече сме на първо място в ЕС и по поскъпване на храните. Според данните на Eвростат от 2 юни т.г. хранителните продукти у нас са поскъпнали с над 25.4% на годишна база. С 13.3% е скочил индексът цени на производител на годишна база през април (по НСИ).
Що се отнася за вече направеното предложение ДДС да се намали на 18%, аз го поддържам напълно. България има ненужно и необосновано висок ДДС в сравнение с много други членове на ЕС. Убеден съм, също така, че правителството задължително следва да направи опит да намали акцизите на горивата, които бяха предсрочно и пак казвам ненужно увеличени. Има достатъчно ресурс от излишъка. И не може да бъде в негатив на приходите в бюджета, тъй като бюджетът очевидно изземва заради подценената инфлация огромни суми.
Налице е още една заблуда, която замайва мисленето на правителството. Фактът, че заради повишаването на цените на енергийните продукти, на бензина, се увеличават постъпленията от акциза за бюджета, не може да компенсира комбинацията от спадащи реални доходи, бързо растяща инфлация, задлъжняващи потребители и намаляваща покупателна способност.
Интервюто във "Файненшъл таймс" ясно показва Станишев като антидемократ, който в името на запазването на своя тотално провалил се мандат е готов с цената на всичко да стои на власт. При тази ситуация както и при очевидно плачевните опити на българската администрация да спаси това, което може, без да нанесе решаващ удар върху висшата корупция в страната, не виждам как Европейската комисия няма да въведе един сериозен детайлен мониторинг на България за европейските фондове, както и един контролен механизъм, целящ регулираното отпускане на средствата и начините на изразходването им.
През 2007 г. ние декларирахме, че сме готови да бъдем достоен член на ЕС. Днес Европа се съмнява в това. Съмняват се с основание и гражданите на България. За всички ни изходът е един - да действаме без никакво повече закъснение и компромиси. Необходима ни е друга икономическа и социална политика, друг икономически растеж, друг тип реална икономика, друг тип социална справедливост, друг тип управление на страната.

И за финал: Управляващите ни и водещите ни към това апокалиптично битие са със ШИРОКО ЗАТВОРЕНИ ОЧИ. А ние?