Очаквахме го, макар Той да нямаше покана. Беше елемент от договорено споразумение, което от своя страна е част от желано партньорство.

Всички знаехме предварително, че ще е гневен и негативен, но обективен и безкомпромисен. И не можеше да бъде друг, след като правителството на една държава е абдикирало от задължението си да управлява според правните норми и демократичните ценности.

Месеци преди Доклада правителственият PR заработи.

 

Първата стъпка беше с цел, да се повлияе на партньорите ни така, че те да проявят компромис към новия вироглав член на Общността. След силен и продължителен натиск от EU (оказа се по-силен от братската съветска, пардон руска, дружба и турските грошове/лири), министър-председателят извърши  смяна на компрометирани министри и за да покаже, че е истински загрижен, назначи министър без портфейл, отговарящ за европейските проекти /при все че си имаме вече безсмсленото министерство на Европейската интеграция/. Отговорът на EU: Предприетите мерки не показват достатъчна воля на управляващите за справяне с корупцията по високите етажи на властта и покровителстването на олигархията.

 

Своята втора крачка министър-председателят направи хленчейки и лазайки по брюкселския под, с очакването че от “Стара Европа” ще се омилостивят и погледнат снизходително към “прохождащата” ни вече повече от 18 години “млада” демокрация /а тя, види се, станала мома за женене J/. Трагико-комичен PR ход. Спечелихме си многобройни насмешки, тиражирани във външния и спестени в нашия печат.

Отговорът на ЕU: the same /виж по-горе/.

 

Европейската общност не поддаде. Как реагира обаче на същата тази манипулация българският народ?

Как – очаквано и предвидливо - той, милият, овчедушен, търпелив, послушен, не се дърпа като тарикатите-европейци, които гледат само да ни сгълчат и приберат вноските, без да пуснат стотинки, escuse moa, евроцентове от общата европейска касичката.

На първата стъпка плахо повдигна рамене и многозначителното рече: “че какво зависи от мен, ето, пак същите хора и същата одисея?”.

Опозиционните лидери бяха по-смели в изказванията си, но не и в действията си. Чухме интелигентното “запазването на статуквото няма да доведе до промяна в начина на управление” и натуралното “със стари курви бардак не се прави”.

На втората стъпка тези, които можехме, се смяхме, какво друго ни оставаше? Тъжен смях, а още по-тъжно беше, че повечето българи въобще не узнаха за  резила на премиера. А и да бяха узнали, мнозина не биха разбрали.

 

Два неуспешни PR хода на големите стратези. И извадиха “тежката артилерия”, тя поне беше сигурна и безотказна. Досиета, компромати, очерняне, заливане с кал и каквото още провокативната машина можеше да избълва.

А за капак на всичко си “спретнахме” и истинско взривооопасно мероприятие – със салюти, отново PR изяви - накъде без тях? Следствието, ако е независимо /смях ли чух?/ и иска да доведе работата си до край /еее, не така бурно, моля/, ще осветли кои точно интереси обслужиха взривовете край София – икономически или икономическо-политически?

Реакцията на електоратът: “всички са маскари”.

Реакцията на опозицията: лъсна “псевдо” опозиция, обслужваща компроматния проект и такава, която не се поддаде на провокацията и аргументирано отстоя позициите си.

Отговорът на ЕU: No comment.

 

Седмица преди Доклада. Изтичане на информация. Скандал. Отново работещ PR – насоката на манипулация – ОЛАФ въобще знаят ли какви глупости са написали вътре? и гръмкото “Има заговор срещу България!”

Реакцията на българския гласоподавател – без коментар.

Реакцията на опозицията – готвим вот на недоверие.

Отговорът на ЕU: Всяка наша дума е истина.

 

Денят на доклада.

Всичко, което трябваше да бъде казано в този ден, вече беше изречено. Управляващите пуснаха латерната, народът си запуши ушите (то бива фалш, ама и този вой накрая, завършващ със зурни, не се трае), опозицията направи това, за което беше подготвена – внесе вота на недоверие. Поредния.

Отговорът на ЕU: Те вече ни показаха Червения картон, какво повече очакваме?

 

А сега накъде?

Как накъде? На където ни поведе следващият PR ход J

И така... Да огледаме докъде я докараха управляващите... До криза, естествено, нали това желаеха с последователната си анти-общностна /ЕU, NATO/, анти-демократична, анти-хуманна политика.

Да погледнем кои са засегнатите от онзи очаквано-нежелан Доклад. Всеки български субект, разбира се, но не всеки е недоволен.

Гневни са лицата, обвързани с пряко засегнатите проекти по отделните спрени зз финансиране от Европейския съюз програми /САПАРД, ФАР и ИСПА/.

PR действие: Правителството /с гордост, б.а./ ще финансира спрените от Европейската общност проекти /лошите, разбрахте ли сега кои са лошите?/.

А истината за акта на Министерски съвет звучи така: Българският данъкоплатец ще плати за основателно спрените поради наличие на корупция, пране на пари и некомпетентност на държавната  администрация средства.

 

Решението на кризата изглежда “просто и елегантно”, защото така се представя от обслужващите правителството медии и представения желан ефект е "хем вълкът сит, хем агнето цяло". И манипулацията е налице - земеделците ще получат субсидиране /нали те само това искат, искат-получават/, обръчите от фирми ще получат финансиране на проектите си /и те за това се борят - искат-получават/, управляващите ще получат комисионната си /те получават преди да са пожелали J/. Задоволени потребности – липса на фрустрация. И разбира се, удовлетворения ще гласува за онзи, който е задоволил желанието му. 

 

Недоволството идва от онова малцинство, в което говори будната съвест на гражданин, отстояващ малкото права, които са му дадени и искащ работещ демократичен модел на управление. Онези индивидуални електорални единици с граждански-активни позиции, които не спират да искат промяна /искат – но не  получават/. И тъй като тази малцинствена социална група е фрустрирана, правителственият PR няма какво друго да измисли, освен да хвърли вината върху експертите от Европейската комисия, да очерни и поругае европейските ценности в защита на шуро-баджинащината в балканската същност.

 

Питам се обаче, защо тези изучени манипулатори считат, че могат да наложат глупостта, пошлостта, вулгарността във всички социални групи?

И всъщност задавам риторичен въпрос. Отговорът получавам с простичкия емпиричен подход – наблюдението. И наблюдавам... как манипулацията пълзи,  увива се по всеки зачатък на съмнението и бавно задушава стремежа за промяна към добруване и благоденствие.

 

Обобщение:

Икономическите, политическите и моралните щети за България са огромни.

И ще се задълбочават, ако моделът на управление не се промени из основи. Не искам да си представя дори какви ще са негативите, ако сегашното правителство довърши мандата си.
Надеждата за промяна е в ново истински демократично /дясно или дясно-центристко/ управление. Безспорно на това ново правителство ще предстои нелеката задача да възстанови доверието на EU към България като към партньор.
Пътят към отстояването на демократичните ценности за страната ни продължава да бъде труден и ще бъде такъв, докато допускаме сянката на ДС да се разпростира над България в интерес на олигархията.

Дори чудесно казано:
"Надеждата за промяна е в ново истински демократично /дясно или дясно-центристко/ управление. Безспорно на това ново правителство ще предстои нелеката задача да възстанови доверието на EU към България като към партньор."
Само че в България на пръсти се броят хората, които могат да осъществят това и освен това те са неизбираеми в едни бъдещи избори, защото са неизвестни или вече омърсени с неудачно участие във власта.
Макър че надеждата умира последна - тя вече е покойник.
Единствения мирен сценарий е вследствие на силен натиск и санкции от страна на ЕС олигарсите да осъзнаят, че загубите им ще превишат приходите и изгодите и да озаптят подчиненото им политическо и чиновническо стадо.

Наистина статията е добра. Струва ми се, че ПР специалистите на правителството са се учили доста от руските си колеги ( нищо ново, нищо странно под слънцето). Чудя се само кога президентът Първанов ще започне да демонстрира мускулите си пред камерите, да хвърля услужливи гардове от НСО с хватки от джудо и други подобни.

А насеризно, вече знам как ще се чувстват интелигентите и мислещи българи след някоя и друга година: като кастата на untouchables в Индия , които никой не иска да докосне защото някой друг е направил грешка в миналото заради която са били захвърлени на бунището.