Единственият пълен ден от трите дни в Las Vegas. След като бяхме пропътували над 500 мили (близо 800 км), за да се сблъскаме с това огромно нестихващо шоу, сутринта отново се отправяме към автомобила с начертан маршрут.    Проправяме си път през неуморния град, който не спи, за да излезам на шосето към Hoover Dam. Въздухът е тежък, утрин е, а температурата минава 30 С по Целзий. Предстои ни близо пет часово пътуване, през което на всеки час пейзажът ще се мени. Сезоните също.   Минаваме през полицейските заграждения и бдителния face control както всеки автомобил, преди да бъде допуснат да премине през стената на язовира Hoover Dam, прекосяваме Black Canyon, като зърваме река Колорадо. Следва отново пустинята с нейната оскъдна растителност и надвиснали невероятни облаци, главните виновници за нейното съществуване. И мирисът на дъжд.   Излизайки от пустинята преминаваме през местност със скални образувания с наситен червен цвят. Надвисналите сиви облаци не помръдват.   През пътуването предходния ден истински шок за зрението и възприятията се оказа преминаването само за няколко часа от най-зеленото зелено на долините и горите на Калифорния, през сиво-кафеникаво-червено-оранжевото на пустинята Мохаве и фойеверка от цветове в Лас Вегас. Този шок предстоеше отново.   След червеникавите цветове бавно започнаха да се появяват тук-там зелените. Тежкото лято се смени с пролетта. Докато не заваля. Сняг. Тежък мокър зимен сняг.   Пътувахме по абсолютно непознат път, с автомобил под наем с летни гуми. Гласът на разума в главата на семейството проговори, че е опасно да продължим, още повече, че от тук нататък предстоеше изкачване. Бяхме изминали 2/3 от разстоянието и желанието да видим грандиозния природен феномен беше силно. Същевременно информационните табла край пътя съобщаваха за предстояща снежна буря в района, който искахме да посетим. Решихме да продължим пътуването до индианския град, който се намира в подножието, преди изкачването. Където отново ни посрещна пролетното време. Но пред нас се белееха снежни върхове.   Продължихме нашето изкачване, заваля отново. И дъжд. И сняг. И някак неусетно се озовахме пред входа на националния парк, мястото за заплащане на таксата, за да влезеш, за да видиш, да усетиш.   Първото спиране. Снегът не спира да вали. Бързо вадим якетата, които предвидливо сме взели и се разминаваме по алеите с пишман туристи по къси ръкави и джапанки.  Заставаме до загражденията на ръба на скалите. Снегът пада на парцали, същевременно гъста мъгла се вдига от недрата на каньона. Grand Canyon. Над него сме, а не можем да го зърнем.   Втора спирка. Обвит в пелерина каньонът остава недостъпен за нас. Видимостта е малка, студът щипе.   Решаваме да пробваме с някой от маршрутите с еко-бусчета. Сядаме на топло и гласът на шофьора разказва за красотата на каньона. Която не виждаме.   До първата спирка по маршрута. Гранд каньон ни посрещна с вдигане на мъглата и разкри невероятната си красота.   Бяхме неколцина щастливци - ние със съпруга ми и едно семействo с водач, които сподели, че е посетил каньона над 200 пъти, но за 2-ри или 3-ти път вижда това приказно явление. И че гледката, разкриваща се пред нас е несравнима с обичайния облян в слънце каньон. Тъй като каньонът често е затворен в зимните месеци, в действителност много рядко може да се наблюдават снежни пейзажи.   Бяхме щастливци. И осъзнавахме какъв невероятен късмет имахме в това пътуване. И се насладихме на всеки един миг. И на себе си, че ни има - малки пред Гранда на природата, но дишащи, чувстващи, споделящи.

Край.   




Mohave Desert, напуснали Las Vegas пътуваме към Hoover Dam.

Едно от езерата, които образува река Колорадо по своето течение е Lake Mead.

След извършения от полоцията face control, минаваме по стената на язовира Hoover Dam, построен на Colorado River при Lake Mead & Black Canyon.

Строи се ново шосе, за да се избегне трафика, преминаващ по стената на язовира.

По средата на стената между двата щата Nevada и Arizona.
Река Колорадо с дължина 2330 км минава през пет американски щата, преди да достигне Мексико и да се влее в калифорнийския залив. Частична граница между щатите Arizona и Nevada и изцяло между Arizona и California, тя маркира и тройните граници Arizona-Nevada-Calofornia и Arizona-California-Mexico.


Black Canyon /Black Mountains/, Arizona








Willow Beach, Corolado Rivier между езерата Lake Mead и Lake Mohave, снимка от Route 93.








От лявата страна на долината /по посока на пътуването/ са хребетите на Grand Canyon, а от дясно - тези на Black Canyon.


Източната част на Grand Canyon започва непосредствено на запад от Lake Mead.


Route 93, Golden Valley напомня за златотърсаческите времена.


Скалите при Golden Valley & Kingman.














Kingman, Аrizona


Табелата ни напомня за култовия US Route 66, който от 1985 г. е част от новата пътна мрежа на САЩ и не съществува самостоятелно. По "историческия път 66" ще пътуваме от Kingman до Willliams, където ще се отделим към индианското селище Tusayan и южния вход на Grand Canyon /South Rim/.






Преполовили пътя ни връхлита лошо време...






... и снегът ни изненада.




Отправяме се по Route 64 към южния вход на Grand Canyon National Park.


Индиански селища и търговски обекти край пътя.




Grand Canyon NP Airport


Tusayan, Arizona, индианско селище.
На територията на Grand Canyon National Park живеят представители на десетина индиански племена и култури.




Grand Canyon, South Rim Entrance


Grand Canyon Village /Google Earth/


Grand Canyon, Mather Point /2170 m/
Вали сняг и същевременно мъглата се издига, без да ни позволи да видим каньона.






Grand Canyon Village...


... и тук няма видимост към каньона.


Отправяме се към началната спирка на маршрута до Hermit Reast Point, за където ще пътуваме с еко-бус. По този маршрут има шест места за наблюдение на каньона, надяваме се все някъде да успеем да зърнем красотата му.


Grand Canyon, Maricopa Point. Слизаме още на първата спирка и се отправяме към мястото за наблюдение.


Отсреща е вилното селище, от където сме тръгнали с еко буса.


Мъглата вдигна своята пелена и ни разкри чудна гледка.


Гранд каньон е един от най-дълбоките каньони /1,5-1,8 км/, дълъг 446 км, широк от 6,4 до 29 км, издълбан в продължение на милиони години от течението на река Колорадо. Според геоложки проучвания каньонът се е формирал преди 17 млн. години.


















Grand Canyon, Hopi Point /2073 m/
След като подминаваме няколко спирки, при които видимостта е лоша, слизаме при Hopi Point, макар снегът да пада на талази.


Hopi Point bus stop.




Успяваме да зърнем отново каньона /макар на снимките да не личи дълбочината му/...






Снегът пада на парцали, мъглата отново закрива гледката. Времето ни е ограничено /предстои ни отново 5 часов път до Лас Вегас, вкл. и в снежни условия/ и решаваме да се върнем към центъра на селището, вместо да рискуваме да продължим до последната спирка на еко-маршрута.


Зад колите е вижда част от влаковата композиция на Grand Canyon Railway, връзката между северната и южната част на каньона. Трасето се спуска до дъното на каньона и по мост пресича река Колорадо.   


Снегът е натрупал...




... и ние бързаме да напуснем Grand Canyon NP, предстои ни тежък път обратно до Las Vegas.



The End Of American Journey 2009.

За което благодаря - и за мен точно това пътуване е мечтано.. Някой ден може и аз да го зърна с очите си.. :) Има и кой да ни покани в САЩ - сестрата на съпруга ми живее там, понастоящем - на Хаваите :)

Поздрави и всичко най-добро през Новата 2010-та година! Дано ни донесе още по-красиви пътувания и преживявания..

Благодаря за отзива и пожеланията!
Желая Ви осъществяване на мечатани пътувания и несравними преживявания, здрава и щастлива нова година!

Bravo Cvete,
Razkaza e napisan s takova vzivjavane i hus i che moze da se sravni s putepisite na golemite avtori!Izpolzvash takiva krasivi opisanija che se potapjam v razkaza ti neusetno!
Az go prochetoh na edin duh!
Produlzavaj!
Celuvki,

Kalina

Пътуването и видяното беше така вълнуващо, че нямаше как да не предам усещанията си чрез текста.
Поздрави и целувки.

Napravo spira daxa!
Mnogo mi xaresa....Pozdravleniq za xubavite snimki i malko ti zavijdam:))))Blagorodno,razbira se:)))

пожелавам и на теб да зърнеш места, които да ти спрат дъха :)

Прекрасно е! Благодаря!

и аз благодаря.